БИО
Казвам се Мария Витория, на 30 години съм и работя като възпитател в Рим. Аз съм активист и играч на кошници. Работя в начални и средни училища като обучител по проекти срещу тормоза и дискриминацията на пола, ръководени от S.CO.S.S.E., организация с нестопанска цел, която има за цел да деконструира джендъра, възможностите и културните стереотипи в обществото. Тъй като страстта ми към спорта е част от това, което съм, аз се боря да внеса ценностите на антисексизма, антифашизма и антирасизма на спортното поле. Всъщност езикът, поведението и убежденията, които използваме в спорта, са същите, които използваме в ежедневието си. Силно вярвам, че ако променим нещо на спортното игрище, ще променим и нещо в обществото. Освен това искам спортът да се разглежда като възможност за подобряване на живота, а не като предварително определен набор от правила, наложени от обществото или чрез привилегии.
Продължителност: 90 минути
Участници: 12
Цел:
Личната карта е педагогическо упражнение, основано на баскетбол и ролеви игри, насочено към анализ на стереотипите и подхранване на различията вътре в групата, като същевременно предизвиква чувството за съпричастност между хората. Дискриминацията засяга всички слоеве на обществото и може да унищожи живота, като по този начин, действайки върху деконструкцията на стереотипите, можем да успеем да издигнем обществения дебат за правата на човека. Тъй като спортът може да се разглежда като огледало на обществото, ние можем да използваме игриви дейности, за да провокираме размисъл в съзнанието на хората и да използваме резултатите, за да изградим справедливо общество за всички.
Инструменти:
За тази дейност са необходими баскетболно игрище, 12 цветни жилетки (по един цвят на отбор), 12 карти (по един на играч), 6 плаката, свирка.
Подготовка:
Водещият разделя участниците в два смесени екипа.
Преди да започне мача, всеки играч избира тайна лична карта: всяка карта съдържа термин, който дефинира характер (напр .: мигрант, милионер, бездомник, работник на непълно работно време, хомосексуалист, майка вкъщи и т.н.). Моля, обърнете внимание, че картите (общо 12) трябва да отразяват обществото с всичките му различия, така че трябва да се вземат характеристики като полова идентичност, способност, възраст, сексуална ориентация, културен произход, пол, социално-икономически статус, националност, етническа принадлежност и религия под внимание.
Инструкции:
Продължителността на мача е 30 минути. На всеки 5 минути водещият ще свири и ще покаже един плакат на групата. Плакатите съдържат конкретни данни под формата на изявления (например: „Мога да пътувам свободно“, „Мога да си позволя да плащам наем“, „Никога не съм се чувствал дискриминиран поради сексуалната си ориентация“ и т.н.), които играчите трябва да вземат под внимание съображение. Ако на играч е назначен герой, който не отговаря на изречението (напр .: „Мога да си позволя да плащам наем“ – бездомник не може да си позволи да плаща наем), той ще трябва да остане на спортното игрище, но ще замръзне за 30 секунди.
Играта следва традиционната система за точкуване. В края на мача групата седи в кръг за разборната сесия (60 минути).
Дебрифинг (60 минути):
Водещият пита всеки участник дали му е харесал мача и защо.
Всеки е свободен да покаже личната си карта на останалата част от групата, докато фасилитаторът ще насърчи дискусията, като задава въпроси като:
– Срещали ли сте някога, който съответства на характера, който ви е бил назначен?
– Срещали ли сте някога някой, който съответства на характера, на който са били назначени вашите съотборници или противници?
– Разпознавате ли се с някой от героите, които играят играта?
– Как се чувствахте, когато трябваше да замръзвате?
– Как се почувствахте, когато видяхте как съотборниците ви замръзват?
– Как се почувствахте, когато видяхте как противниците ви замръзват?
Съвети:
- Всеки участник се насърчава да участва в дискусията, но никога не бива да бъде принуждаван да го прави. Водещият никога не трябва да съди.
- Фасилитаторът трябва да се погрижи да се обясни разликата между стереотипа и дискриминацията.
- Фасилитаторът може също да избере известни хора, за да дефинира герои (например: известни спортисти, певци, политици и т.н.), тъй като играчите ще имат по-лесно съчувствие с тях, но най-вече ще могат да отразяват повече по теми като сила и привилегия.
- Ако няма кошове, заниманието може да се превърне във футболен или волейболен мач, в зависимост от това какво място има.
- Фасилитаторите могат да решат да направят играта по-трудна, като накарат играчите да замръзнат за 5 минути вместо за 30 секунди (ако техният герой бъде наказан от изявлението).
- Фасилитаторите могат да решат да извикват изявления на глас, вместо да използват плакати
